Силата я носи човекът
753
0
1
Когато роди се човекът - изплака,
а животът - ехидно се усмихна.
Че той, чаровникът измамлив, само това чака -
да нападне, щом жертвата притихне.
Бори се с него човекът - от пеленаче, та до тежки старини.
Много често в борбата си плаче, а след това пък, за живота благодари...
Стиска зъби, сърце му се свива, пада и пак се повдига,
ала вкопчил се здраво, със сила, във всяка битка пристига.
В живота е борбата, жаждата, неизвестността.
В човека са душата, силата и смелостта.
Битката датира от далечни времена
и ще бъде водена вовеки, чак до свършека на таз земя!
© Галина Кръстева All rights reserved.
