13 feb 2010, 22:37

Силата я носи човекът 

  Poesía
598 0 1

Когато роди се човекът - изплака,

а животът - ехидно се усмихна.

Че той, чаровникът измамлив, само това чака -

да нападне, щом жертвата  притихне.

 

Бори се с него човекът - от пеленаче, та до тежки старини.

Много често в борбата си плаче, а след това пък, за живота благодари...

Стиска зъби, сърце му се свива, пада и пак се повдига,

ала вкопчил се здраво, със сила, във всяка битка пристига.

 

В живота е борбата, жаждата, неизвестността.

В човека са душата, силата и смелостта.

Битката датира от далечни времена

и ще бъде водена вовеки, чак до свършека на таз земя!

 

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много добре като мисъл... Поработи по ритъма, за да го направиш перфектно издържано от всяка литературна гледна точка!
Propuestas
: ??:??