13 feb 2010, 22:37

Силата я носи човекът

  Poesía
751 0 1

Когато роди се човекът - изплака,

а животът - ехидно се усмихна.

Че той, чаровникът измамлив, само това чака -

да нападне, щом жертвата  притихне.

 

Бори се с него човекът - от пеленаче, та до тежки старини.

Много често в борбата си плаче, а след това пък, за живота благодари...

Стиска зъби, сърце му се свива, пада и пак се повдига,

ала вкопчил се здраво, със сила, във всяка битка пристига.

 

В живота е борбата, жаждата, неизвестността.

В човека са душата, силата и смелостта.

Битката датира от далечни времена

и ще бъде водена вовеки, чак до свършека на таз земя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре като мисъл... Поработи по ритъма, за да го направиш перфектно издържано от всяка литературна гледна точка!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...