13 feb 2010, 22:37

Силата я носи човекът

  Poesía
756 0 1

Когато роди се човекът - изплака,

а животът - ехидно се усмихна.

Че той, чаровникът измамлив, само това чака -

да нападне, щом жертвата  притихне.

 

Бори се с него човекът - от пеленаче, та до тежки старини.

Много често в борбата си плаче, а след това пък, за живота благодари...

Стиска зъби, сърце му се свива, пада и пак се повдига,

ала вкопчил се здраво, със сила, във всяка битка пристига.

 

В живота е борбата, жаждата, неизвестността.

В човека са душата, силата и смелостта.

Битката датира от далечни времена

и ще бъде водена вовеки, чак до свършека на таз земя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре като мисъл... Поработи по ритъма, за да го направиш перфектно издържано от всяка литературна гледна точка!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...