6.02.2010 г., 10:29

Силите

627 0 0

Болестта, без надежда

за живот човешки

се ражда

да убива и да възпитава

човечност и доброта незабравима.

Взима и подарява

незабравимата обич

с любовта, топлеща

чувствата човешки.

Силата на природата,

отваряща вратата

за смъртта безсмислена

и носеща ценното

и незабравимото,

си прилича с

последствията от силата на болестта.

Сълзите със спомените

за отминалите незабравими

дадености - силите на живота,

променящи света,

обезмислят човечността

и прегръщат обичта

незабравима,

ценния въздух.

 

 

                                                                                                         Г.Ф.Т

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Табаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...