Feb 6, 2010, 10:29 AM

Силите

  Poetry
628 0 0

Болестта, без надежда

за живот човешки

се ражда

да убива и да възпитава

човечност и доброта незабравима.

Взима и подарява

незабравимата обич

с любовта, топлеща

чувствата човешки.

Силата на природата,

отваряща вратата

за смъртта безсмислена

и носеща ценното

и незабравимото,

си прилича с

последствията от силата на болестта.

Сълзите със спомените

за отминалите незабравими

дадености - силите на живота,

променящи света,

обезмислят човечността

и прегръщат обичта

незабравима,

ценния въздух.

 

 

                                                                                                         Г.Ф.Т

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Табаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...