6 feb 2010, 10:29

Силите

  Poesía
634 0 0

Болестта, без надежда

за живот човешки

се ражда

да убива и да възпитава

човечност и доброта незабравима.

Взима и подарява

незабравимата обич

с любовта, топлеща

чувствата човешки.

Силата на природата,

отваряща вратата

за смъртта безсмислена

и носеща ценното

и незабравимото,

си прилича с

последствията от силата на болестта.

Сълзите със спомените

за отминалите незабравими

дадености - силите на живота,

променящи света,

обезмислят човечността

и прегръщат обичта

незабравима,

ценния въздух.

 

 

                                                                                                         Г.Ф.Т

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...