6 feb 2010, 10:29

Силите

  Poesía
630 0 0

Болестта, без надежда

за живот човешки

се ражда

да убива и да възпитава

човечност и доброта незабравима.

Взима и подарява

незабравимата обич

с любовта, топлеща

чувствата човешки.

Силата на природата,

отваряща вратата

за смъртта безсмислена

и носеща ценното

и незабравимото,

си прилича с

последствията от силата на болестта.

Сълзите със спомените

за отминалите незабравими

дадености - силите на живота,

променящи света,

обезмислят човечността

и прегръщат обичта

незабравима,

ценния въздух.

 

 

                                                                                                         Г.Ф.Т

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...