Предлагаш ми вече самота!
Добре, ще я преживея.
Знаеш, силна съм жена,
вярваща в красивите неща.
При теб бях - защото вярвах.
В това, че има те любов.
Макар лъжовна, бясна, силна,
до мен прекрасна беше тя.
Разделяна с много други,
а казваше, че съм една.
Сам вярваше си на лъжите
и продължи напред така.
Остана си амурчето,
самотно, неразбрано.
Със голямата стрела
сочеше към всякоя жена.
© Елена Всички права запазени