Предлагаш ми вече самота!
Добре, ще я преживея.
Знаеш, силна съм жена,
вярваща в красивите неща.
При теб бях - защото вярвах.
В това, че има те любов.
Макар лъжовна, бясна, силна,
до мен прекрасна беше тя.
Разделяна с много други,
а казваше, че съм една.
Сам вярваше си на лъжите
и продължи напред така.
Остана си амурчето,
самотно, неразбрано.
Със голямата стрела
сочеше към всякоя жена.
© Елена All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
