Силует на свечеряване
СИЛУЕТ НА СВЕЧЕРЯВАНЕ
Отровна съм и с мене не общувай.
Не ставам за любов или приятел.
Тръгни си бързо – без да се сбогуваш.
И не сънувай плитките ми златни.
Това е орис – да съм диворасляк,
и ни светулка, ни наежен стършел
по мойте цветове да се прехласват.
(Да дойде зима – всичко да се свърши.)
Иди си, не защото съм горчива,
и не защото нося трън и болка.
Единственият смисъл да съм жива,
е вярата, че в мене има пролет –
която е тръпчива отначало,
но с милост и търпение е пълна
и може непрестанно да очаква –
от семчицата цвете да покълне.
Да го отглежда дълго и грижливо,
дордето то реши, че е ненужна,
че остарява и че е без сили,
и време е дошло – да я напусне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
