yotovava (Валентина Йотова)
2570 21671
5.09.2022 г., 20:40 ч.

Силует на свечеряване 

  Поезия » Философска
269 3 6
СИЛУЕТ НА СВЕЧЕРЯВАНЕ

Отровна съм и с мене не общувай.

Не ставам за любов или приятел.

Тръгни си бързо – без да се сбогуваш.

И не сънувай плитките ми златни.

 

Това е орис – да съм диворасляк,

и ни светулка, ни наежен стършел

по мойте цветове да се прехласват.

(Да дойде зима – всичко да се свърши.)

 

Иди си, не защото съм горчива,

и не защото нося трън и болка.

Единственият смисъл да съм жива,

е вярата, че в мене има пролет –

 

която е тръпчива отначало,

но с милост и търпение е пълна

и може непрестанно да очаква –

от семчицата цвете да покълне.

 

Да го отглежда дълго и грижливо,

дордето то реши, че е ненужна,

че остарява и че е без сили,

и време е дошло – да я напусне.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??