14.06.2013 г., 23:07 ч.

Силуети 

  Поезия » Друга
848 0 6

Часовникът години срича.

Мил спомен залези чете.

Превръща ме в жена-момиче,

но си оставам все дете.

 

Моливът пак плете интриги

от нарисувани слънца,

събрани в томове от книги –

илюзии от семенца.

 

В сърцето ми фенерът свети.

Камина в ъгъла гори.

Феерия от силуети

танцуват валс, под тежък грим.

 

Поглеждам прашния прозорец

и огледалото пред мен,

а тишината ми говори:

„Изниза се и този ден.”

 

Навън е пролет – дръзка, смела.

Отвъд небето от лъжи

една светулка е поела

и над мечтите ми кръжи.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??