Силуети
Часовникът години срича.
Мил спомен залези чете.
Превръща ме в жена-момиче,
но си оставам все дете.
Моливът пак плете интриги
от нарисувани слънца,
събрани в томове от книги –
илюзии от семенца.
В сърцето ми фенерът свети.
Камина в ъгъла гори.
Феерия от силуети
танцуват валс, под тежък грим.
Поглеждам прашния прозорец
и огледалото пред мен,
а тишината ми говори:
„Изниза се и този ден.”
Навън е пролет – дръзка, смела.
Отвъд небето от лъжи
една светулка е поела
и над мечтите ми кръжи.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
