10.02.2009 г., 18:34

Силуети

876 0 4
Сега със теб сме бледни силуети.
Изтлели сенки. Гаснещи огньове,
които нямат сили да засветят...
А аз в жарта не искам да се ровя.

Защото там живеем с теб по навик.
Без драми, без излишни обяснения.
Слова без огън. Чувства пепеляви.
Живот, скован в банални очертания.

Лица със маски. Гаснещи комети,
загубили и път, и чувства нови...
Сега със теб сме бледни силуети
с души - втвърдени капки от олово.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Златкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...