Сега със теб сме бледни силуети.
Изтлели сенки. Гаснещи огньове,
които нямат сили да засветят...
А аз в жарта не искам да се ровя.
Защото там живеем с теб по навик.
Без драми, без излишни обяснения.
Слова без огън. Чувства пепеляви.
Живот, скован в банални очертания.
Лица със маски. Гаснещи комети,
загубили и път, и чувства нови...
Сега със теб сме бледни силуети
с души - втвърдени капки от олово.