Feb 10, 2009, 6:34 PM

Силуети

  Poetry » Love
875 0 4
Сега със теб сме бледни силуети.
Изтлели сенки. Гаснещи огньове,
които нямат сили да засветят...
А аз в жарта не искам да се ровя.

Защото там живеем с теб по навик.
Без драми, без излишни обяснения.
Слова без огън. Чувства пепеляви.
Живот, скован в банални очертания.

Лица със маски. Гаснещи комети,
загубили и път, и чувства нови...
Сега със теб сме бледни силуети
с души - втвърдени капки от олово.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Златкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...