26.09.2019 г., 14:39

Силуети

713 1 3

Шега си прави с нас и светлината,
жълта като крушка в небето бе луната.
Вятърът пусна ни странна песен,
харесах ритъма, но ти бе някъде унесен.

 

Усещам те, танцуваш с мен,
ръцете ти по-нежни от сатен.
Вдигаш ме, въртиш ме плавно,
а после, сменяш темпо незабавно.

 

Прожекторът отгоре ясно свети,
на дансинга, по улиците само силуети.
Плъзгаш се по стената, до мен,
по стълбите нагоре, леко уморен.

 

Две напред, една в страни,
мелодията, ритъма за миг се промени...
Танцуват сенките ни...
Усети ме до себе си, нали?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© SMooth Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....