Шега си прави с нас и светлината,
жълта като крушка в небето бе луната.
Вятърът пусна ни странна песен,
харесах ритъма, но ти бе някъде унесен.
Усещам те, танцуваш с мен,
ръцете ти по-нежни от сатен.
Вдигаш ме, въртиш ме плавно,
а после, сменяш темпо незабавно.
Прожекторът отгоре ясно свети,
на дансинга, по улиците само силуети.
Плъзгаш се по стената, до мен,
по стълбите нагоре, леко уморен. ...