2.01.2011 г., 23:27 ч.  

Симфония на открито 

  Поезия » Бели стихове
5.0 / 2
1331 0 2
Разрошените пристани започват да омръзват...
... щастлив без причина - причината любопитството поглъща.
Клавишите потъват, вълните се извиват и отдръпват...
Пясъчна буря отнася оскъдните парчета стъкло,
поддали от напористите, стихийни мисли,
разрушили ботаническата градина,
засилили цъфтежа,
отдръпнали пожълтяването,
отстранили листопада,
отприщили стремежа,
на пясъчното цвете да сияе...
...епизодични моменти на свежест,маршируващи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Хаджиев Всички права запазени

Предложения
  • Седиш на прага, мамо. Все сама. И залезът с косите ти играе. Преди да ме дочакаш у дома – ще се отпр...
  • Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...
  • Живее още, в ъгълчето скрито, невидимо за ничие око, но твърде живо, доста упорито и страшно неуморн...

Още произведения »