Симфония на открито

    Разрошените пристани започват да омръзват...
    ... щастлив без причина - причината любопитството поглъща.

    Клавишите потъват, вълните се извиват и отдръпват...
    Пясъчна буря отнася оскъдните парчета стъкло,
    поддали от напористите, стихийни мисли,
    разрушили ботаническата градина,
    засилили цъфтежа,
    отдръпнали пожълтяването,
    отстранили листопада,
    отприщили стремежа,

    на пясъчното цвете да сияе...
 

 ...епизодични моменти на свежест,маршируващи

    под съпровода на цигулка...

    Гларусът отвори дупка в небето

    и звезден прах започна да се стича,

    събираха го нимфите излезли от морето,

    рибарят слисан,

    из зад мрежите започна да наднича.

 ...ятата отрищиха пък залез,

    тук действието, експлозивно почна да протича.

    Защо чак сега, хора взеха да се стичат,

    задушавайки безмилостно пейзажа ?

 ...раздразнено, морето взе да ги съблича

    Продължава звездна маса да се свлича,

    избута цветовете, избута ги...

 ...избухнаха !... настани се във безмълвната палитра...

    Започна да чертае, безразборни сенки от кирпича,

    зачеркна залеза, изморени покриви почна да пресича...

    НЕ!Спря се ?...

    и започна да изсича,

    нощна фреска, над неподозиращият тих градец:

    - Созопол, що за име ?-тя продума,

    поглъщайки пристанището му ръждиво.
 

 ...Умиление, съпроводи след това терора,

    белоснежни, се пресичаха сълзите на космическата бездна.

    И тя, очернена от гузна съвест,

    поиска прошка, от болния и стар Созопол,

    подарявайки трапеза лунна,

    която динамитът само, може да нареже...