24.03.2008 г., 23:16

Симфония над летните комини...

1.3K 0 27

Старицата.
До пътната врата
на пейката седи.
Не я подмина
животът -
пълен с радост и тъга.
Децата - в гроба.
Внуците - в чужбина.
Очите й...
Дори не са очи -
два язовира, скъсали стените.
И облаци -
като настръхнал дим.
Симфония над летните комини...
A дядото -
наивен стар глупак,
спасявал котарака.
И дюшека.


Удавеното село.
Духа вятър.
И въздухът е непотребен.

2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...