Старицата.
До пътната врата
на пейката седи.
Не я подмина
животът -
пълен с радост и тъга.
Децата - в гроба.
Внуците - в чужбина.
Очите й...
Дори не са очи -
два язовира, скъсали стените.
И облаци -
като настръхнал дим.
Симфония над летните комини...
A дядото -
наивен стар глупак,
спасявал котарака.
И дюшека.
Удавеното село.
Духа вятър.
И въздухът е непотребен.
2005
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены