Символично
Слънцето изцелява очите,
помръкнали от сивота,
Небето издига мечтите,
заглъхнали под самота!
Вятърът кърти стените,
отнели от теб имена,
Дъждът разцепва скалите,
изпили безброй семена!
Кръстът сбира душите,
погубени във греха,
Кръвта измива съдбите,
поробени чрез страха!
Словото пръска Лъчите,
Духът разтърсва света,
Исус разкри Висините,
Отец изля Любовта!
19. 02. 2008 г.
Прага
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Тахов Всички права запазени
