19.02.2008 г., 23:40

Символично

699 0 2
Символично

Слънцето изцелява очите,
помръкнали от сивота,
Небето издига мечтите,
заглъхнали под самота!

Вятърът кърти стените,
отнели от теб имена,
Дъждът разцепва скалите,
изпили безброй семена!

Кръстът сбира душите,
погубени във греха,
Кръвта измива съдбите,
поробени чрез страха!

Словото пръска Лъчите,
Духът разтърсва света,
Исус разкри Висините,
Отец изля Любовта!

19. 02. 2008 г.
Прага

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Тахов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...