Като камък се чувствам,
когато ме хвърлят в заблуда,
когато очите ми мажат обилно със кал.
Аз умея да чувствам,
макар да ме считат за лудост.
Искам усмивки сърдечни без доза печал.
Аз не съм барикада,
която затваря вълшебства,
която не пуска да мине дори и муха.
Аз трептя като лъч,
когато просветва.
Глупостта ме руши като стъпкана свежа трева. ...