Jan 27, 2024, 1:25 PM

Символистично

  Poetry
366 2 0

 

Като камък се чувствам,
когато ме хвърлят в заблуда,
когато очите ми мажат обилно със кал.
Аз умея да чувствам,
макар да ме считат за лудост.


Искам усмивки сърдечни без доза печал.

Аз не съм барикада,
която затваря вълшебства,
която не пуска да мине дори и муха.
Аз трептя като лъч,
когато просветва.
Глупостта ме руши като стъпкана свежа трева.

 

Искам чаша звезди
да отпия, когато боли ме,
да се скрия за малко в две топли очи.
Не желая да бъда все още 
студена могила,
в която дори и пръстта като грях ще горчи...

 

Въртележка върти
мойте силно изопнати чувства
и звъни в ла минор, цялата моя душа.
Ще избърша сълзи,
ще протегна желателно устните.
Нека стане на скреж, тая гъста, бездумна мъгла....

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...