31.07.2010 г., 20:26

Синдромът „Няма смисъл”

1.1K 0 2


 

Трябва, предполагам, да пиша…

Казаха ми, че ми се отдава.

Казаха ми и да не спирам да дишам

" - вдишвай, издишвай... от тази „няма смисъл” зараза..."

 

Добре, де, ще дишам, щом трябва,

щом казвате – болна ще бъда.

Речта ви за целите бързо ме грабна.

Предполагам... „родена” е мойта присъда.

 

Родена, но... знам ли?!

Кога да бъда и  коя да съм аз?

Нещастна, щастлива... или просто осъдена

на живот без смисъл, без говор, без власт?

 

Подайте ми отговор -

без захар да е.

Не измислена сладост ми трябва,

не вашата вяра втълпена

и вашия взор - не, не и не!

Подайте ми смисъл,

но бързо го дайте,

преди да си тръгна без „сбогом”, за миг.

Знам, вашите думи набързо  омайват,

но гнили отвътре са ваш'те души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Знам, вашите думи набързо омайват,
    но гнили отвътре са ваш'те души."
    - много точно казано! и слушай сърцето си, не "хорските приказки"
  • Трябва сама да откриеш смисъла, не го търси от другите
    Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...