Синдромът „Няма смисъл”
Трябва, предполагам, да пиша…
Казаха ми, че ми се отдава.
Казаха ми и да не спирам да дишам
" - вдишвай, издишвай... от тази „няма смисъл” зараза..."
Добре, де, ще дишам, щом трябва,
щом казвате – болна ще бъда.
Речта ви за целите бързо ме грабна.
Предполагам... „родена” е мойта присъда.
Родена, но... знам ли?!
Кога да бъда и коя да съм аз?
Нещастна, щастлива... или просто осъдена
на живот без смисъл, без говор, без власт?
Подайте ми отговор -
без захар да е.
Не измислена сладост ми трябва,
не вашата вяра втълпена
и вашия взор - не, не и не!
Подайте ми смисъл,
но бързо го дайте,
преди да си тръгна без „сбогом”, за миг.
Знам, вашите думи набързо омайват,
но гнили отвътре са ваш'те души.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Борисова Всички права запазени
и слушай сърцето си, не "хорските приказки" 
