Трябва, предполагам, да пиша…
Казаха ми, че ми се отдава.
Казаха ми и да не спирам да дишам
" - вдишвай, издишвай... от тази „няма смисъл” зараза..."
Добре, де, ще дишам, щом трябва,
щом казвате – болна ще бъда.
Речта ви за целите бързо ме грабна.
Предполагам... „родена” е мойта присъда.
Родена, но... знам ли?!
Кога да бъда и коя да съм аз?
Нещастна, щастлива... или просто осъдена
на живот без смисъл, без говор, без власт? ...