Синдромът „Няма смисъл”
Трябва, предполагам, да пиша…
Казаха ми, че ми се отдава.
Казаха ми и да не спирам да дишам
" - вдишвай, издишвай... от тази „няма смисъл” зараза..."
Добре, де, ще дишам, щом трябва,
щом казвате – болна ще бъда.
Речта ви за целите бързо ме грабна.
Предполагам... „родена” е мойта присъда.
Родена, но... знам ли?!
Кога да бъда и коя да съм аз?
Нещастна, щастлива... или просто осъдена
на живот без смисъл, без говор, без власт?
Подайте ми отговор -
без захар да е.
Не измислена сладост ми трябва,
не вашата вяра втълпена
и вашия взор - не, не и не!
Подайте ми смисъл,
но бързо го дайте,
преди да си тръгна без „сбогом”, за миг.
Знам, вашите думи набързо омайват,
но гнили отвътре са ваш'те души.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Борисова Все права защищены
и слушай сърцето си, не "хорските приказки" 
