СИНЕ
Сине, аз днес коленичих!
Моля те, сине, не ме съди!
На приятелите държа, мама обичам!
И теб те моля – като мен бъди!
Понякога също греша, ала зная,
няма хора безгрешни.
Труден е пътят към края.
Да съм безгрешен - не мога.
Сине, прави като мене!
Достойнството си, сине, пази!
Решавай свойте проблеми,
но на колене не бъди!
Зная, сега ще ме питаш
защо аз направих така?
Същността ми самотна се скита
и търси приятелска ръка.
Е, сине, не вини баща си!
Ти си моят олтар!
Никой не може да ме прегази,
нали знаеш – ти си моята жар.
Ти си, сине - мойта икона!
Ти си смисъл на едно битие!
Ти си и пламък, и огън!
Голям си – като малко момче...
Моля те, сине, не ме съди!
На приятелите държа, мама обичам!
И теб те моля – като мен бъди!
Понякога също греша, ала зная,
няма хора безгрешни.
Труден е пътят към края.
Да съм безгрешен - не мога.
Сине, прави като мене!
Достойнството си, сине, пази!
Решавай свойте проблеми,
но на колене не бъди!
Зная, сега ще ме питаш
защо аз направих така?
Същността ми самотна се скита
и търси приятелска ръка.
Е, сине, не вини баща си!
Ти си моят олтар!
Никой не може да ме прегази,
нали знаеш – ти си моята жар.
Ти си, сине - мойта икона!
Ти си смисъл на едно битие!
Ти си и пламък, и огън!
Голям си – като малко момче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
