valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
14.05.2007 г., 16:08 ч.

СИНЕ 

  Поезия
782 0 7
Сине, аз днес коленичих!
Моля те, сине, не ме съди!
На приятелите държа, мама обичам!
И теб те моля – като мен бъди!

Понякога също греша, ала зная,
няма хора безгрешни.
Труден е пътят към края.
Да съм безгрешен - не мога.

Сине, прави като мене!
Достойнството си, сине, пази!
Решавай свойте проблеми,
но на колене не бъди!

Зная, сега ще ме питаш
защо аз направих така?
Същността ми самотна се скита
и търси приятелска ръка.

Е, сине, не вини баща си!
Ти си моят олтар!
Никой не може да ме прегази,
нали знаеш – ти си моята жар.

Ти си, сине - мойта икона!
Ти си смисъл на едно битие!
Ти си и пламък, и огън!
Голям си – като малко момче...





© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно стихотворение!!! Браво, Вальо!!!
  • Страхотно е,БРАВО!
  • Поздравления, Вальо-написаното страшно ме развълнува и ми хареса много, много...
  • Поздрав за посвещението,Валентин!
    Децата са най-ценното нещо за техните родители,но това се осъзнава едва тогава,когато те самите станат родители!!
  • Поздравления!
    Хареса ми стихът ти!
  • Вальо,
    току що прочетох нещо страхотно!
    Аз нямам син, но ти ме накара да почувствам, все едно, че го имам!
    Благодаря ти за това усещане!
    P.P. А за приятелска ръка не се тревожи, тука ги имаш в изобилие!
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??