May 14, 2007, 4:08 PM

СИНЕ

  Poetry
955 0 7
Сине, аз днес коленичих!
Моля те, сине, не ме съди!
На приятелите държа, мама обичам!
И теб те моля – като мен бъди!

Понякога също греша, ала зная,
няма хора безгрешни.
Труден е пътят към края.
Да съм безгрешен - не мога.

Сине, прави като мене!
Достойнството си, сине, пази!
Решавай свойте проблеми,
но на колене не бъди!

Зная, сега ще ме питаш
защо аз направих така?
Същността ми самотна се скита
и търси приятелска ръка.

Е, сине, не вини баща си!
Ти си моят олтар!
Никой не може да ме прегази,
нали знаеш – ти си моята жар.

Ти си, сине - мойта икона!
Ти си смисъл на едно битие!
Ти си и пламък, и огън!
Голям си – като малко момче...





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...