Сине мой
Сине мой! Не ме съди чак толкоз строго.
Дадох ти толкова, колкото мога.
Не бих и помислила да си ми благодарен.
Поех си живота, като бурен попарен.
Боли ме много, че и теб наранявах,
усмивките и сълзите си като раздавах,
но тъй се случва понякога в живота –
попадаш в черно тото и... удряш джакпота.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени