Сини теменуги
Сини теменуги
Седя си зад панелните решетки,
добре ми е далеч от светска суета.
Омръзна ми от двулични сметки,
оставам тук - потънала в самота.
С очите си аз късам сини теменуги
от пъстрите поля на мойте мечти.
Не искам никой! Не пускам други
с мен тайно нощем да лети.
Кошмарно е когато съм отново с тебе...
Реалност истинска и много груба -
тогава виждам сивото небе
и ставам тъжна, отчуждена друга.
Изгубвам моята добра планета,
потъва в сивотата на безлични дни.
И самотна като гаснеща комета,
нашепвам с устни: "Дано отново се появи!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Тодорова Всички права запазени
