Aug 28, 2008, 3:16 PM

Сини теменуги 

  Poetry » Other
769 0 6

      Сини теменуги

Седя си зад панелните решетки,

добре ми е далеч от светска суета.

Омръзна ми от двулични сметки,

оставам тук - потънала в самота.

 

С очите си аз късам сини теменуги

от пъстрите поля на мойте мечти.

Не искам никой! Не пускам други

с мен тайно нощем да лети.

 

Кошмарно е когато съм отново с тебе...

Реалност истинска и много груба -

тогава виждам сивото небе

и ставам тъжна, отчуждена друга.

 

Изгубвам моята добра планета,

потъва в сивотата на безлични дни.

И самотна като гаснеща комета,

нашепвам с устни: "Дано отново се появи!"

 

 

© Поли Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??