Както бях си на балкона
стрелна се от нейде птиче,
кацна срещу мен на клона
и започна да наднича.
Взе тогава да тършува
из кашони и кутии,
беше време да пирува,
та му метнах две филии.
Щом наминах следобяда
зърнах нещо нетипично -
целеничък беше хляба.
"Търси нещо екзотично?"
И след малко му нарязах
там кори от мандарина,
чак тогава забелязах
как капризно ги подмина.
А какво пък се оказа -
всичко бе покрито с плесен.
"Ех, мъниче.. - аз си казах. -
Изборът не ти е лесен..".
Птичето горкото, бедно,
то така и не намаза.
Лани кацна за последно,
повече не се показа.
© Деян Иванов Всички права запазени