Помощ, Пролет! Препускай към мен...
Яхвай вятъра, идвай по спешност.
Всеки миг ми е ограничен,
лепне въздухът от мимолетност.
Онзи "тумор" със нож изрежи,
та да спре да ми пие душата.
С огън злите следи заличи,
нека скърца във раните пясък...
Казват, Дяволът нямал душа.
Господ тъй го наказал, защото
в гроб от думи зазидал жена -
просто без да му мигне окото.
Спускай, Пролет, дъждовен покров.
Имам нужда сълзите да скрия...
Предпоследна е всяка любов,
синоним ли ù търсиш? Магия.
© Гергана Иванова Всички права запазени