26.05.2013 г., 11:28 ч.

Синьо 

  Поезия
441 0 9

СИНЬО

 

Какво небе в душата ми се ширна –

един красив и нежен необят!

С усмивките си – слънчево-зефирни –

за обич претворявам този свят

от  синьото в очите ти – вселени

и дланите ми раждат благослов!...

А чувството, че с нещо сме потребни,

осмисля път и устрем, и живот!

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??