26 мая 2013 г., 11:28

Синьо 

  Поэзия
439 0 9

СИНЬО

 

Какво небе в душата ми се ширна –

един красив и нежен необят!

С усмивките си – слънчево-зефирни –

за обич претворявам този свят

от  синьото в очите ти – вселени

и дланите ми раждат благослов!...

А чувството, че с нещо сме потребни,

осмисля път и устрем, и живот!

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??