26 may 2013, 11:28

Синьо

  Poesía
565 0 9

СИНЬО

 

Какво небе в душата ми се ширна –

един красив и нежен необят!

С усмивките си – слънчево-зефирни –

за обич претворявам този свят

от  синьото в очите ти – вселени

и дланите ми раждат благослов!...

А чувството, че с нещо сме потребни,

осмисля път и устрем, и живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хриси,пази чувството , че си потребна и лети устремена,обичана и обичаща!Поздрави!
  • "Какво небе в душата ми се ширна!"
    Оригинално за любовта
  • Грабващо синьо и необхватно!
  • Светът има нужда от точно такава добронамереност!
  • Всеки има нужда от такава синева!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...