На Мартин...
Уморен да вижда черно-бели клоуни
как сипят шарени лъжи,
един от цветовете техни си избрах -
цвета на твоите очи.
Щастлив и весел цвят привидно
мене заблуди,
но късно осъзнах, че ти от всички
сипеш най-шарени лъжи.
И избледня...
И се погуби...
И изчезна...
И се обезцвети...
на онези Сините, Студените - цветът
на онези, твоите очи...
А виж ме днес - Аз,
нещастникът - отново пише,
нещастникът - отново сам,
нещастникът - от теб забравен,
нещастникът - от болка разпилян!
© Ивич Всички права запазени