Jul 22, 2008, 11:31 AM

Синьo

  Poetry » Love
1.2K 0 5

На Мартин...

 

Уморен да вижда черно-бели клоуни

как сипят шарени лъжи,

един от цветовете техни си избрах -

цвета на твоите очи.

 

Щастлив и весел цвят привидно

мене заблуди,

но късно осъзнах, че ти от всички

сипеш най-шарени лъжи.

И избледня...

И се погуби...

И изчезна...

И се обезцвети...

 

на онези Сините, Студените - цветът

на онези, твоите очи...

 

А виж ме днес - Аз,

 

нещастникът - отново пише,

 

нещастникът - отново сам,

 

нещастникът - от теб забравен,

 

нещастникът - от болка разпилян!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивич All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...