Не искам да те виждам тъжен,
дори далеч от мен на стъпки
време,
с красиви пръсти на докосване,
ти отнемам тъгата на части,
не искам да те виждам слаб,
давам ти от силата ми на жена
да продължиш пътя си далеч,
не искам да заспиваш сам,
ще ти дам възглавницата си,
пълна със сънища на самодиви,
искам да си пътник с раница
от мечти от раковини,
родени в море от любов в синьо.
© Ваня Иванова Всички права запазени