Oct 14, 2011, 12:38 PM

Синьо докосване

  Poetry
438 0 2

Не искам да те виждам тъжен,

дори далеч от мен на стъпки

време,

с красиви пръсти на докосване,

ти отнемам тъгата на части,

не искам да те виждам слаб,

давам ти от силата ми  на жена

да продължиш пътя си далеч,

не искам да заспиваш сам,

ще ти дам възглавницата си,

пълна със сънища на самодиви,

искам да си пътник с раница

от мечти от раковини,

родени в море от любов в синьо.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...