Синьо и черно
Синьо и черно
В мъглата се вплитат
Два силуета
В ноща се преплитат
Не виждам ясно
Защо е дошла,
Та той е толкова млад
Какво е видял?
Чувам го ридае,
И за него е рано
Нечестно, така е
Да го оставеше само!
Мъглата се спуска
Със всяка минута
още по-гъста
И става задушно...
Щом тихо стане
И полъх усетим
Краят дошъл е
Макар да не знаем...
10.09.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Всички права запазени
