Синьо, по-синьо, Синеочка
Обичам те, момиче синеоко,
обичам и деня, във който ти се появи.
Обичам те, мъниче дългокосо!
Ела и пак във мене се сгуши.
Дори да поднеса в крака ти света,
ще бъде малко - знам,
но кажи ми как да ти благодаря,
че не ме остави да живея сам?
Не мога да заспя, ако не се огледам във очите сини.
Без теб ще зейне дупка в мен,
а когато се усмихнеш с тази маргаритена усмивка,
застивам, падам в тоите ръце пленен.
Това е то! Животът си ми ти,
когато си до мен съм приказно пиян.
Ела, гушни ме, синеочке моя!
Аз съм Ин, а ти си моя Ян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Адамов Всички права запазени
