Адамов (Петър Адамов)
92 216
Jun 8, 2007, 11:05 AM

Синьо, по-синьо, Синеочка 

  Poetry
1025 0 11

Обичам те, момиче синеоко,
обичам и деня, във който ти се появи.
Обичам те, мъниче дългокосо!
Ела и пак във мене се сгуши.


Дори да поднеса в крака ти света,
ще бъде малко - знам,
но кажи ми как да ти благодаря,
че не ме остави да живея сам?


Не мога да заспя, ако не се огледам във очите сини.
Без теб ще зейне дупка в мен,
а когато се усмихнеш с тази маргаритена усмивка,
застивам, падам в тоите ръце пленен.


Това е то! Животът си ми ти,
когато си до мен съм приказно пиян.
Ела, гушни ме, синеочке моя!
Аз съм Ин, а ти си моя Ян.

© Петър Адамов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Кристално чисто и обичащо ...
    Усмихващо.

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ти много Магдалена.Това значи много за мен, но най-вече означава стимул да продължа да пиша
    Покорно благодаря !
  • Водопад от великолепие! Много харесвам как пишеш!Браво!
  • Още от градацията в заглавието се усеща силата и топлината на стиха ти!Поздрав и от мен!
  • Поздрав от още един зеленоок!!!
    Или с пъстри очи... Едното е зелено във всеки случай...
    Както и да е. Важното е, че стиха ти е прекрасен!!!
    Поздрави!!!
  • Хубаво признание...
  • Маргаритена усмивка-маргаритен стих!
    Винаги да бъдеш маргаритен, Петьо!
  • Благодаря Ели .. наистина ..
    П.П.Имаш специална порция смях на mail-a
  • Благодаря Ники .. и аз те обичам
  • Развълнува ме до дъното на зеленооката ми душа Петре!"Ин"-е мой!
    Винаги съм знаел,че всъщност си непоправим романтик(с изтекла гаранция
    Поздрав-Бат'Кольо
  • Хубаво синеоко момиче си имаш и си и написал хубав стих!Поздрав за което!
Random works
: ??:??