8.08.2017 г., 13:10

Сираче

2.5K 14 17

Имаш ли, бате, стотинки за хляб?
Гладен съм, чак ми се плаче.
Днес не намерих в боклука комат.
Знаеш ли!? Аз съм сираче. 

 

Нямам си майка, нито баща,
Бога и хората моля.
Скитам, додето падне нощта,
спя върху камъни голи.

 

Дай ми бе, бате, ти си добър,
Господ късмет да ти дава!
Имаш обуща, дрехи, чадър –
аз само с хлебец минавам. 

 

Май не разбрах как се прави добро.
(Кой да ме беше научил!?)
Само случайно срещнах едно –
в поглед на улично куче.

 

Не, че го беше грижа за мен,
другаде гледаше (жалко).
Стъпка встрани, храсталакът зелен
криеше няколко малки. 

 

Много ли бързаш? Нямаш пари?
Нищо, друг някой ще питам.
Има и хора с тежки съдби,
с капчица милост в душите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точни рими, търсени и очевидно - намерени. Стегнат стих, смислен, изчистен. Темата е стара като света. И - благодатна за всяко ново поколение творци. Милосърдието...
  • Браво,Вики,този "разговор",който водиш с истинския живот,наистина има силно въздействие,ако имаш сърце.... Стихът ти е много изряден и образен!и го четох с много чувства!!!
  • Хваща те право за гърлото....
  • Четох тия покъртителни стихове и на друго място, чета ги и сега тук - и отново нещо ме хваща за гърлото! Разтърсваща емоция! А като се замисля - ежедневие...
    Поздравления, Вики!
  • Тъжно и истинско като живота... прочетох със сълзи в очите...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....