Сирница - Стружка мома
Дошло е време, либе ле,
със сълзи да си простим
и всички болки, либе ле,
оттук насетне прокудим.
Днеска е Прошки, либе ле,
Прошки, още Сирница.
Вдигни очи, либе ле,
прошка от мене ти давам!
На мен прощаваш ли, либе ле,
на мен, на моята близост,
близост и още покорство,
по пътя изпусната низост...
Ти да ми дойдеш, либе ле,
в събота на Кушия,
с кончето врано и с китка -
мъките да ми измиеш.
Стружка съм мома аз лична,
най-лична мома в селото.
Съдбата ми е прилична -
с тебе ще тропам хорото.
13.02.2010г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
