Дошло е време, либе ле,

със сълзи да си простим

и всички болки, либе ле,

оттук насетне прокудим.

Днеска е Прошки, либе ле,

Прошки, още Сирница.

Вдигни очи, либе ле,

прошка от мене ти давам!

На мен прощаваш ли, либе ле,

на мен, на моята близост,

близост и още покорство,

по пътя изпусната низост...

Ти да ми дойдеш, либе ле,

в събота  на Кушия,

с кончето врано и с китка -

мъките да ми измиеш.

Стружка съм мома аз лична,

най-лична мома в селото.

Съдбата ми е прилична -

с тебе ще тропам хорото.

 

13.02.2010г.