13.06.2022 г., 18:40

Ситни и звънки...

571 2 12

Бурята цвили, облаци свили,
гневни душици в юмрук.
Град ли зачука или от скука
някой ми прави напук?

Хвърли две шепи, думички слепи
лутат се вън, може би.
Ситни и звънки, в новите дънки
дупка едната проби.

Тъй сред народа новата мода
взема набързо превес.
Всичките стари дънки, другари,
ще раздера още днес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз също, Наде.
  • Ако успях да свикна със сръбското: Надо!- без да подскачам всеки път... Радвам се, че се разбрахме, Миме!
  • "Триста откачалки" много са, а малко
    римите добри.
    Мичка е лиричка, също прозаичка,
    с хумора на "ти".
    И Мари ли, Мери /но не Меричлери 😃/ –
    казвай ми – върви.
    И Марийче, Миме, все добро е име – ти си избери.
    Името Мария е благословия,
    вярно е. Почти /😃 😃 😃/
    Ако си магаре, името самара
    няма да свали.
    Че не ме погази, няма да те мразя,
    благодарско ти!
    Вместо да ме риташ, просто ме попита –
    вечна дружба, мир!️️ 💖

    Наде, може да ме наричаш Миме, Мари, Мери или Марийче, ще ми бъде приятно. Мичка е грубо и диалектно и е за персонажите ми с прототип – мен, но само до известна степен. Когато аз самата се шегувам, го употребявам, като се самоиронизирам. Наистина звучи малко грубо и е диалект. Не държа да ме наричат така. Благодаря ти, че попита. Аз отдавна протестирам, но никой не ме чува 😃 Ако ти имаш претенции към моето обръщение към теб, само ми кажи. Благодаря за разбирането и добрата воля!
  • Сенсей, Вики, закачам се с Мария и тя с мен. Мария, отговарям ти веднага:

    Сърди ми се Мичка? Зная, че самичка
    ти наричаш се така.
    Триста ти му рими! Грубичко звучи ми,
    Мичка да те нарека!

    Името Мария е благословия,
    а не искам и вразѝ!
    Маре, или Миме? Само не мразѝ ме!
    И доброто в теб пазѝ!
  • Интересно и хубаво.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...