13 jun 2022, 18:40

Ситни и звънки...

572 2 12

Бурята цвили, облаци свили,
гневни душици в юмрук.
Град ли зачука или от скука
някой ми прави напук?

Хвърли две шепи, думички слепи
лутат се вън, може би.
Ситни и звънки, в новите дънки
дупка едната проби.

Тъй сред народа новата мода
взема набързо превес.
Всичките стари дънки, другари,
ще раздера още днес.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз също, Наде.
  • Ако успях да свикна със сръбското: Надо!- без да подскачам всеки път... Радвам се, че се разбрахме, Миме!
  • "Триста откачалки" много са, а малко
    римите добри.
    Мичка е лиричка, също прозаичка,
    с хумора на "ти".
    И Мари ли, Мери /но не Меричлери 😃/ –
    казвай ми – върви.
    И Марийче, Миме, все добро е име – ти си избери.
    Името Мария е благословия,
    вярно е. Почти /😃 😃 😃/
    Ако си магаре, името самара
    няма да свали.
    Че не ме погази, няма да те мразя,
    благодарско ти!
    Вместо да ме риташ, просто ме попита –
    вечна дружба, мир!️️ 💖

    Наде, може да ме наричаш Миме, Мари, Мери или Марийче, ще ми бъде приятно. Мичка е грубо и диалектно и е за персонажите ми с прототип – мен, но само до известна степен. Когато аз самата се шегувам, го употребявам, като се самоиронизирам. Наистина звучи малко грубо и е диалект. Не държа да ме наричат така. Благодаря ти, че попита. Аз отдавна протестирам, но никой не ме чува 😃 Ако ти имаш претенции към моето обръщение към теб, само ми кажи. Благодаря за разбирането и добрата воля!
  • Сенсей, Вики, закачам се с Мария и тя с мен. Мария, отговарям ти веднага:

    Сърди ми се Мичка? Зная, че самичка
    ти наричаш се така.
    Триста ти му рими! Грубичко звучи ми,
    Мичка да те нарека!

    Името Мария е благословия,
    а не искам и вразѝ!
    Маре, или Миме? Само не мразѝ ме!
    И доброто в теб пазѝ!
  • Интересно и хубаво.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...