Сива Душа
Застинал е часовникът и времето замряло е.
Стрелките са изтръгнати и всичко избледняло е.
Мечтите са далечни пристани за лодката на времето,
единствен бряг остава теглото, бремето.
Монарх, господстващ в настроението е самотата
със своя сив оттенък, забиващ се в сърцата,
тя изпилява и довършва всяко чувство.
Душевността изчезва и отново става пусто.
Безкраен океан от пясък поглъща всяка радост
и погледът младежки не вдъхва вече младост.
Душата изтерзана е и покварена,
не се търгува, не може и да бъде тя спасена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Георгиев Всички права запазени
