Dec 4, 2010, 6:00 PM

Сива Душа 

  Poetry » Other
1142 0 3

Застинал е часовникът и времето замряло е.
Стрелките  са изтръгнати и всичко избледняло е.
Мечтите са далечни пристани за лодката на времето,
единствен бряг остава теглото, бремето.


Монарх, господстващ в настроението е самотата
със своя сив оттенък, забиващ се в сърцата,
тя изпилява и довършва всяко чувство.
Душевността изчезва и отново става пусто.



Безкраен океан от пясък поглъща всяка радост
и погледът младежки не вдъхва вече младост.
Душата изтерзана е и покварена,
не се търгува, не може и да бъде тя спасена.




 

 

 

 





© Станислав Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??