8.11.2015 г., 19:30

Сива мъгла

1.1K 0 3

Мъгла, ефирна пелена,

притисната в нощта...

танцува с мрака.

Докосва го,

и вплитат се в една

красива сивота -

на свободата!

 

Кристално чисти

капчици сълзи

обгръщат всичко

като одеяло!

И скриват грозното

във нашите души

със нежното си покривало.

 

Красиво сиво -

плод на любовта

на черното и бялото във мрака!

А утрото,

със свойта светлина,

добавя още нещо...

топлината!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Горанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Антоан, приятелю, искрено ти благодаря за невероятния коментар! Щастлива съм, че харесваш написаното от мен! Искаше ми се да опиша красотата на нежната сива мъгла, обвиваща всичко около себе си като магия, и се радвам, че ти си усетил това и сигурна съм, и почувствал!
    Извънземни поздрави от мен

    Катя, хиляди благодарности, за това, че си прочела, оценила и харесала моя стих! Сърдечни поздрави
  • Хубава творба!Поздравления!
    "Кристално чисти
    капчици сълзи
    обгръщат всичко
    като одеяло!
    И скриват грозното
    във нашите души
    със нежното си покривало."
  • Благодаря Влади за оценката и коментара! Усетил си замисъла на стихът и това много ме радва! Красота има навсякъде около нас, дори и в сивата мъгла!
    Хубава вечер от мен!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...