ivaani
30 резултата
Добра ти вечер, мамо!
Притъмня
денят, а и животът се изнизва,
но в твоят дом, с открехната врата
блещука светлина... а тъй пронизваща. ...
  671 
Прочетох стих.
Обичам да чета!
Но този...
този сякаш ме разтресе,
говореше Поетът със Смъртта ...
  1564  19 
Не искам да съм нежната принцеса,
оная глезената, чакаща звездите,
и принца зад илюзена завеса,
изгубила се в времето с мечтите!
Аз искам да съм Вещицата – другата, ...
  789  11 
Следобед, град, небе, ветрец,
очакване, красива песен.
Мъж, поглед, трепет и сърце,
докосване от миг донесен!
Разходка, разговор, мечти, ...
  1730  16 
Върви по своя път
(на синовете ми)
Ти мъж си вече.
Времето не спря!
А сякаш вчера нежно те прегръщах. ...
  790 
Долита миг... прекрасен
упоява,
докосва и разтърсва из основи,
а после, като птица отлетява
и части от сърцето... рони! ...
  961 
Мъгла, ефирна пелена,
притисната в нощта...
танцува с мрака.
Докосва го,
и вплитат се в една ...
  804 
Познаваш ли ги... хората с души?
Онези другите - разпръснати сред нас,
изглеждат същите, но всъщност са звезди
и сякаш над Живота имат власт!
Поглеждал ли си в техните очи, ...
  985  14 
Омръзна ти да ме обичаш всеки ден!
Добре тогава! Спри, та почини си!
Щом трудно ти е, остави ме мен,
не искам да се чувстваш като орисан!
Какво пък толкова... покарай колело ...
  1140  14 
Такава съм - крехка и нежна,
но вътрешно силна жена,
не моля за обич, не искам
пред никой да скланям глава!
Когато ми кажат „Аз тръгвам”, ...
  764  12 
Спокойно е!
А чуваш ли дъжда?
Ела със мен навън! Да повървиме,
и капки да ни галят във нощта,
да поговорим... или просто помълчиме! ...
  771 
Научих се когато се събудя,
към слънцето навънка да погледна
с усмивка лекичко да му намигна
и към света ръцете да протегна.
Научих се цветята да докосвам, ...
  712 
Навън се спуска тиха лятна нощ,
щурците пеят и луна изгрява,
една жена - поглежда нежно мъж
и с грациозни стъпки приближава.
Усмихва се, и казва му "Здравей", ...
  908  14 
Усещал ли си някога Тъга,
едно ухание, обгръщащо те бавно,
любовница пристъпваща едва
обвиняваща се в тялото ти плавно.
Докосвал ли си някога Тъга, ...
  980  15 
Подреждам мислите си във главата,
изхвърлям старите, ненужните навън,
събирани с години без остатък,
направили грамади в моя ум!
Из рафтовете тихичко се лутам, ...
  728 
Прости, любими!
Пак те нараних!
Накарах те във мен да се съмняваш!
Прости за болката, която причиних!
И моля те... ...
  3008  15 
Животът ни се ражда като капка,
кристално чиста утринна роса,
и с вик на радост будим тишината
оповестявайки, че тук сме... на света!
Любов и нежност плътно ни обгръщат. ...
  856 
Заспивай, слънце,
мама е до теб!
Навън е нощ и месецът изгрява!
Ела, гушни се в мен и замълчи,
аз приказка сега ще ти разкажа! ...
  1234  21 
Не говори!
Когато не усещаш,
а думите са празни и сковани
и като залък сух във гърлото ти спират,
лъжливи, лицемерни, неразбрани! ...
  1142  19 
Живееше във замък от стъкла
принцеса — много нежна, доверчива,
отвън — усмихваше се на света,
но вътрешно не беше тъй щастлива!
Тя мислеше, че може с доброта, ...
  826  16 
Сънувах сън!
Жадуван, нежен сън,
като ухание пристигна ти във мрака,
със тихи стъпки приближи до мен,
усети, колко дълго чакам. ...
  963  10 
Тъгата те обзема,
впива в теб студени пръсти,
тялото изстива,
а грозни мисли плъзват във ума,
обгръщат ти духа, и той унива! ...
  748  10 
От миналото, взимаме урока!
За бъдещето, можем да мечтаем!
Живеем ний обаче, днес и тука,
ловим мига, изплувал от безкрая!
Едничък миг... ...
  1217 
Една приятелка ми каза вчера,
че трябва вече аз да полетя
Замислих се...
и тръгнах да намеря,
отнякъде веднага две крила! ...
  2177  26 
Една сълза се стече по лицето,
изпълнена със болка и тъга,
търкулна се надолу към сърцето
прониза го, като стрела!
Изтръпна то, и в мъка сви се, ...
  1110  13 
Навън е ден!
Един прекрасен ден!
И слънцето огрява пак Земята.
Лъчите му докосват нежно мен,
оставят сладък привкус във устата. ...
  909  10 
Аз искам да се върна у дома!
Не знам къде!
Домът ми празен е!
Пустеят стаите обвити в тишина
и тъжни са... и някак смазани. ...
  1169  17 
Докосваш ме...
и тялото ми в миг
във жива струна сякаш се превръща!
А пламъкът на моя див копнеж
започва тялото ми бавно да обгръща. ...
  2002 
Измъчих се да бъда вече силна!
Да бъда мила, нежна и добра!
Да се усмихвам винаги на всичко!
Да се раздавам, без да се щадя!
Измъчих се самичка да се лутам. ...
  1318  11 
Вървя сама и бавно под дъжда,
студени капки галят ми лицето
навън отново спуска се нощта
и тъмнина обвива пак сърцето.
Спокойно е, и тъмно... красота! ...
  817  15 
Предложения
: ??:??