Thegrey (Никифор Гешев)
2 1
14.02.2015 г., 22:27 ч.

Сивият 

  Поезия » Философска
754 0 2

Ще бъда кратък, думи малко,
ще поразхвърлям аз на този лист.
Дори и да е глупаво и жалко,
дори и разумът да не е чист...

Да, чист не е, опиянен е,
но буден е сред облаци от прах.
Потънал е във скърцащо безвремие,
сред шепи пепел, в спомени от грях...

Душата стара е и мръзне,
със някак странен, малко адски стон.
Наподобяващ стара арфа,
с която дяволът е свирил в своя хор.

Душата стара е и мръзне,
но упорито бори се с леда...
И пали стари спомени в камината,
за малко да и върнат младостта.

Но всичко е безцветно, някак скучно,
потънало във своя сив нюанс,
вън зима е, в душата вечна есен.
Отдавна аз не чакам пролетта...

14.02.2015.

 

© Никифор Гешев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Безцветността е знак за остаряване
    и само спомените в цветове цъфтят.
    Дущата младостта във спомен пази -
    писмо в бутилка насред океан...
  • Почакай и ще дойде цветна,
    камината ще разгори със плам.
    Не я убивай, допусни я леко-
    душата ти отново ще гори...
    Поздравления
Предложения
: ??:??