Сивият
Ще бъда кратък, думи малко,
ще поразхвърлям аз на този лист.
Дори и да е глупаво и жалко,
дори и разумът да не е чист...
Да, чист не е, опиянен е,
но буден е сред облаци от прах.
Потънал е във скърцащо безвремие,
сред шепи пепел, в спомени от грях...
Душата стара е и мръзне,
със някак странен, малко адски стон.
Наподобяващ стара арфа,
с която дяволът е свирил в своя хор.
Душата стара е и мръзне,
но упорито бори се с леда...
И пали стари спомени в камината,
за малко да и върнат младостта.
Но всичко е безцветно, някак скучно,
потънало във своя сив нюанс,
вън зима е, в душата вечна есен.
Отдавна аз не чакам пролетта...
14.02.2015.
© Никифор Гешев All rights reserved.
