lycky91 (Лъки Страйк)
1 0
28.03.2013 г., 22:15 ч.

Сивият мъж 

  Поезия
950 0 2

Прегърбени, криви, на по лопата
подпрели се бяхме пред сивия мъж,
но час отдели от сестра ù стрелката
и пак закопахме под силния дъжд.
Коли преминават - като насън,
проблясват ксенони, спирачки пищят,
шофьор ни поглежда - защо ли навън
треперят момчета край прашния път.
И ти ме погледна веднъж зад стъклото,
окалян, невзрачен, потънал във срам,
не мръднах от място, обаче защото,
заточен за надник с лопата бях там.
Червеното рязко смени го зелено,
премигнах - изчезна в море от метал,
издишах от ноздрите изморено
прахта на ръждясал двигател умрял.
Не спирай, не чакай, чуй как ромоли,
отмива прахта ми кънтящият дъжд
и споменът само сега ме боли,
мой ред е да чакам пред сивия мъж.

© Лъки Страйк Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??